Хипертонична болест – какво представлява, симптоми, рискове и лечение

Какво представлява хипертоничната болест?

Хипертоничната болест (артериална хипертония) е едно от най-разпространените хронични заболявания в света. Тя се характеризира с трайно повишени стойности на артериалното кръвно налягане, което с времето уврежда кръвоносните съдове и жизненоважни органи като сърцето, мозъка, бъбреците и очите.

Артериалното налягане се измерва с две стойности:

• Систолично налягане („горна граница“) – налягането при съкращение на сърцето.

• Диастолично налягане („долна граница“) – налягането между два сърдечни удара.

При възрастните за повишено кръвно налягане обикновено се приема стойност 140/90 mmHg или по-висока, установена при многократни измервания в спокойни условия.

Защо хипертонията е опасна?

Високото кръвно налягане често се нарича „тихият убиец“, защото години наред може да протича без никакви симптоми. През това време обаче постепенно уврежда артериите и увеличава риска от сериозни усложнения:

• инфаркт на миокарда;

• мозъчен инсулт;

• сърдечна недостатъчност;

• бъбречна недостатъчност;

• нарушения в зрението;

• съдова деменция.

Навременното откриване и правилното лечение значително намаляват риска от тези усложнения.

Какви са причините?

В около 90–95% от случаите се касае за първична (есенциална) хипертония, при която няма една конкретна причина. Заболяването се развива постепенно под влияние на различни фактори.

Основните рискови фактори включват:

• наследствена предразположеност;

• възраст над 40 години;

• наднормено тегло и затлъстяване;

• заседнал начин на живот;

• прекомерен прием на сол;

• тютюнопушене;

• прекомерна употреба на алкохол;

• хроничен стрес;

• захарен диабет;

• високи стойности на холестерола.

При малък процент пациенти хипертонията е вторична, като е резултат от друго заболяване – например бъбречни заболявания, хормонални нарушения или прием на определени медикаменти.

Симптоми

Много хора нямат никакви оплаквания, дори когато кръвното налягане е значително повишено.

Когато се появят симптоми, те могат да включват:

• главоболие, особено сутрин;

• световъртеж;

• шум в ушите;

• сърцебиене;

• лесна умора;

• задух при физическо усилие;

• замъглено зрение;

• кървене от носа (по-рядко).

При рязко и много високо повишаване на кръвното налягане могат да се появят силно главоболие, болка в гърдите, тежък задух, нарушено зрение или говор. Това е спешно състояние и изисква незабавна медицинска помощ.

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата не се поставя след еднократно измерване.

Лекарят може да препоръча:

• многократни измервания на кръвното налягане;

• 24-часово холтер мониториране;

• електрокардиограма (ЕКГ);

• ехокардиография при необходимост;

• лабораторни изследвания – кръвна захар, липиден профил, бъбречна функция, електролити;

• изследване на урината;

• ехография на бъбреци или други органи при съмнение за вторична хипертония.

Тези изследвания помагат както за поставяне на диагнозата, така и за оценка на евентуални увреждания на органите.

Лечение

Лечението винаги е индивидуално и зависи от възрастта, придружаващите заболявания и стойностите на кръвното налягане.

Промяна в начина на живот

При всички пациенти се препоръчват:

• ограничаване на солта до около 5 грама дневно;

• здравословно хранене с повече плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни;

• намаляване на телесното тегло при наднормено тегло;

• редовна физическа активност – поне 150 минути седмично;

• отказ от тютюнопушене;

• ограничаване на алкохола;

• достатъчен сън и контрол на стреса.

Дори малките промени могат да доведат до значително подобрение на стойностите на кръвното налягане.

Медикаментозно лечение

Когато промените в начина на живот не са достатъчни или рискът е висок, лекарят назначава антихипертензивни медикаменти.

Най-често използваните групи са:

• ACE инхибитори;

• ангиотензин-рецепторни блокери (ARB);

• калциеви антагонисти;

• диуретици;

• бета-блокери.

Важно е лечението да се приема редовно, дори когато пациентът се чувства добре. Самоволното спиране на медикаментите може да доведе до опасно повишаване на кръвното налягане.

Как правилно да измерваме кръвното налягане?

За по-точни резултати:

• почивайте поне 5 минути преди измерването;

• не пушете и не приемайте кафе поне 30 минути преди това;

• седнете удобно с опрян гръб;

• краката да бъдат стъпили на пода и да не са кръстосани;

• ръката трябва да бъде на нивото на сърцето;

• направете две измервания през 1–2 минути и отчетете средната стойност.

Добре е пациентите с хипертония да водят дневник на измерванията и да го показват при контролния преглед.

Може ли хипертонията да бъде предотвратена?

Не всички случаи могат да бъдат предотвратени, но рискът значително намалява при:

• поддържане на нормално тегло;

• ежедневно движение;

• балансирано хранене;

• ограничаване на солта;

• отказ от тютюнопушене;

• контрол на холестерола и кръвната захар;

• профилактични медицински прегледи;

• редовно измерване на кръвното налягане след 40-годишна възраст или по-рано при наличие на фамилна обремененост.

Кога трябва да посетите кардиолог?

Препоръчително е да потърсите консултация със специалист, ако:

• многократно измервате стойности над 140/90 mmHg;

• имате чести главоболия, световъртеж или сърцебиене;

• вече приемате лекарства, но кръвното налягане остава високо;

• имате диабет, бъбречно заболяване или сърдечносъдови рискови фактори;

• в семейството има случаи на ранни инфаркти, инсулти или тежка хипертония.

Заключение

Хипертоничната болест е хронично заболяване, което може дълго време да протича без симптоми, но да причини сериозни усложнения. Редовното измерване на кръвното налягане, здравословният начин на живот и своевременното лечение са най-ефективните средства за предпазване от инфаркт, инсулт и други сърдечносъдови заболявания. Ранната диагностика и проследяването от кардиолог позволяват заболяването да бъде успешно контролирано и значително подобряват качеството на живот.